сряда, 24 август 2016 г.

Ще се възпитаваме май

Вчера се разхождахме семейно в парка. Разминахме се с млада двойка, след която креташе разревано момченце. Загледах го, едно такова русоляво, сладко, на видима възраст около 3 годишно. Извиваше оглушително, протяжно, но никой не му обръщаше внимание. Двойката вървяща пред него постепенно се отдалечи и изведнъж осъзнах, че това дете се е загубило.
Върнах се при него и почнах внимателно да го разпитвам - къде е мама, тате, как се казваш, откъде дойде, къде отиваш... То ме гледа с мокро лице и ми сочи ту напред, ту назад, не знае нищо, завалийчето. Почнах да се чудя какво да го правя, хванах го за ръка и тръгнах да обикалям из парка. Нямаше как да го оставя така, абсурд.

По едно време един човек ми подвикна от съседната алея - "Не се притеснявайте за детето, баща му е ето там (сочи накъде много напред), той така го оставя когато се лигави и не слуша! Ще си го вземе, не се притеснявайте!". Е, точно това не очаквах, честно! Никога не съм критикувала (публично) никой родител за методите му на възпитание, ама това тук вече минава всякакви граници! На какво точно учиш невръстното си дете, като го оставяш ревящо и дезориентирано насред парка?! Да почне да се оправя само, да не досажда и да не изисква вниманието на родителя си?

Засилих се в посоката, която ми показаха и търсех да видя кой е тоя идиот. По едно време тумба деца изникна отнякъде, заобиколиха ни, задърпаха закачливо мъника, а той видимо светна и доволно тръгна с тях.Гледах ги докато отидоха до една голяма родителска компания, никой разтревожен не видях там, не разбрах дали изобщо някой разбра какво става, може би това си беше нещо обичайно. Дребният вече беше щастлив, а аз - не. Исках да се скарам с тъпака баща, да го видя поне кой е. Някак да му просветне на тоя "възпитател", че хич не е ок да си зарязваш детето само насред парка и че на три годишна възраст хич не му е времето да го учиш на самостоятелност. Че то направо да почва само да си ходи на градина и ако може до магазина, за цигари и бира. Хм, как бих го възпитала тоя родител, с едно дръвце, ей-така, по старите методи..

сряда, 20 април 2016 г.

С деца на ресторант - ааа, не!

Разрешиха такса "дете" в ресторантите

Днешната злободневна тема относно кой за, кой против допускането на децата в заведения, доста ми заприлича на една друга скорошна истерия - за майката в мола, дето кърмила и така нарушила комфорта на посетителите.

Едно ми е ясно - хората не отсяват най-важното, а именно, че един принципен въпрос се превърна в лют спор и обвинения на много ниско ниво, вместо да се прозре, че това е вредно и обидно дискриминационно решение.

Съвсем принципно е погазено равноправието. Децата са поставени в "кофти" категория, а родителите са глобени да платят за това, че държат да излязат на ресторант семейно. Темата за възпитанието и поведението на обществени места тук няма място. Пък и тя не се отнася непременно към децата.

Та щом вече можем да разчитаме на такива мъдри решения от страна на Комисията за защита от дискриминация, значи спокойно мога да поискам да ме защити от присъствието на всякакви неприятни на особата ми индивиди, като не държа на възрастови ограничения. Достатъчно е да обявят, че в моето любимо заведение не може да се ходи ако се правиш на много интелигентен, надуваш се и държиш да си голяма работа. Да се допускат само хора прости и без претенции. За децата съм ларж, без такса, какво са виновни, че са се родили в тая държава?